[img]htthttp://www.hkultura.com/article.php?id=4p://[/img] Става дума наистина за европеизацията на българската култура. Този процес предполага преосмисляне. От Захари Зограф до нас е достигнала не само неговата живопис, но и писмата му. Имаме възможността да чуем неговия глас. В тези писма, запазени в архива на Неофит Рилски и публикувани още от проф. Иван Шишманов през 20-те години, той непрекъснато говори за „просвещената майка европейска”, за „простотията българска”, която само Просвещението можело да оправи, за лошото състояние на българското училище, защото нямало подготвени хора. Един Неофит Рилски, един Христаки Павлович, по думите Захари Зограф, сияят на небосклона и няма други като тях. Това е пътят на България – Просвещението, което води към Европа. И не е вярно, че никой досега не е подозирал за европейското влияние върху Българското възраждане, а напротив – то е било прикривано, много добре се е знаело за него. Когато през 1927 г. Андрей Протич намира сбирката от европейски гравюри на Захари Зограф, бива смаян от обема и качеството й. През 1939–1940 г. основните части на колекцията от гравюри на Захари Зограф са постъпили в музея и са вписани в инвентарната книга. Това са трудни години, имало е за обработване много материал, но въпреки всичко Никола Мавродинов успява да напише студията Западни влияния върху нашата иконопис. За съжаление отпечатаната студия на Никола Мавродинов изгаря при пожара в Държавната печатница по време на бомбардировките над София през 1944 г., а по-късно не е публикувана по обясними причини. Мавродинов обаче изпреварва сръбските и гръцките колеги, които по-късно започват да изследват тези влияния – как големите западни майстори, ренесансовите майстори влияят върху източноевропейската живопис, основно на Балканите. Влиянието се осъществява, на първо място, чрез гравюрите на Маркантонио Раймонди, който е гравьорът на Рафаел. Самият Рафаел го наема, защото колцина художници са могли да видят неговите фрески във Ватикана. Цяла Европа ги познава по гравюрите на Раймонди, а по-късно и благодарение на различните европейски гравьорски ателиета. Така тези влияния проникват навсякъде, включително и на Балканите, така те обновяват балканската живопис.